Por amor a la palabra, ensayo en BG

СПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ (КЪМ СЛОВОТО), НАПУК НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА

„Който чете много и пътува много, той вижда много и знае много“

Мигел де Сервантес

В семейството на Етуининг влязох отдавна, в далечната 2008 година. Малко по малко, с прекрасни колеги и съратници, в продължение на години „зарибявам“ учениците да участват в проекти, да „разчупим“ стандартния модел на преподаване – учене – изпитване, да намерим нови приятели, да се научим да работим заедно.

Когато започнах да водя часове по испаноезична литература, приключението Етуининг придоби нови измерения. Вече не ставаше дума за споделяне на интереси в областта на езика или културното наследство например, а за нещо доста по-сложно – за придобиване и споделяне на литературни знания на език, чужд за учениците допреди едва година, две или три. Тръгнах от факта, че за всеки млад човек в системата на образованието задължителното, независимо колко е интересно, губи своето очарование. Не за друго, а защото е свойствено за тяхната възраст да не приемат това, което възрастните искат или харесват. Ето предизвикателството – да върнем очарованието, да предизвикаме глад за още четене, за още книги. В частност, говорейки за испаноезичната литература, изучавана в оригинал, предизвикателството е двойно, тройно, четворно – да се научим да разбираме, да разширим езикови знания, да преодолеем недоверието към автори и произведения, непознати и нерекламирани до момента, да прескочим океана от различност, да преодолеем бариерата на времето в много от случаите.

В час е по-лесно. Но извън него? Извън него идват на помощ проектите. За мен те винаги са били част от работата ми. В началото само по езика, след това по история (изучавахме история и култура на Испания в десети клас), а после и по литература. Но… Но дойде коронавирусът. И четенето, работата останаха за в къщи и в интернет.

В днешните смутни времена на пандемия и несигурност виртуалните срещи и пътувания стават все по-актуални. Затова и нашите литературни етуининг пътешествия добиват още по-голяма значимост. Вече въпросът не е само „Какво четеш?“, но и „Как четеш?“, „Къде четеш?“, „С кой четеш?“, „Защо четеш?“ Имаме нужда да споделим, след като сме прочели, а какво по-добро място за това от пространството на Етуининг, особено по времето, когато срещите на живо са проблем. И ето, проектите ни се изпълниха с ново съдържание.

Нека ви представя един такъв проект – „Испанска литература“. Немногословно, кратко и ясно на пръв поглед. Ние, екипът от учители от Испания, Франция и България, се затруднихме с избора на тема, която да обхване разновъзрастовите ни ученици (от испанските второкласници (по нашата система) до единадесетокласниците в България и завършващите училище в друго испанско училище). Ето защо се спряхме на варианта за виртуално литературно списание, което да списваме заедно, всеки според уменията, знанията и силите си. Нарекохме го, по предложение на учениците, „С любов към словото“. Всички участници в проекта четоха различни произведения от испански автори, съобразно учебния си план, които после представиха чрез статии, написани собственоръчно, въображаеми интервюта с автори и литературни герои; потърсиха и представиха как отделни произведения са пресъздадени на големия екран и в музиката; нарисуваха своята идея за разни сцени и герои; събраха известни цитати и анекдоти на и за испански автори и измислиха кръстословици за затвърждаване на наученото. Така завършихме първия брой на списанието. Учениците работиха заедно, размениха си и благопожелания с картички с нарисувани литературни герои за Нова година, която, за съжаление, ни донесе Covid-19.

Проектът пое в нова посока, без да изневеряваме на основната идея. Вече от дома, учениците пречупиха литературата през призмата на пандемията. Не само четяха, сега трябваше да се даде простор за творчески отдушник на вътрешното напрежение и усещане за криза. Подзаглавие на втория брой стана „ Креативни напук на обстоятелствата“. Най-малките ученици нарисуваха своите емоции. По-големите написаха призиви и окуражаващи текстове към тях, споделиха съкровени усещания. Всички участници се почустваха като едно голямо семейство, обединено от общото нещастие. И така, домът не стана затвор, а част от виртуална общност, в която спасението беше в четенето и писането. Резултат – акростихове, блак поетри, комикси и други интересни, вдъхновени от испанските авангардисти собствени произведения. Малките ученици отидоха още по-напред – направиха научни опити за създаване на дъга, например, която е един от символите на  оптимизма в пандемична обстановка. Целта е постигната – чрез литературата преживяхме и споделихме карантината, децата повярваха, че и сами могат да създават, че тя, литературата, е част от нас и от света, в който живеем. Родителите също се забавляваха по време на проекта заедно с ученици и учители.

Както е казал един от най-великите испански поети – Густаво Адолфо Бекер, „Споменът за книгата е по-важен от самата книга“. Уверена съм, че участниците в проекта не само ще помнят какво са прочели, но и как са го прочели – заедно, творчески, с любов към словото и напук на обстоятелствата.

http://libros-gratis.com

http://libros-gratis.com

ProfeDeELE

El español, un mundo sin fronteras

Lápiz de ele

Hey, teacher, leave the kids alone.

Las fotografías de Miguel Roa

El español, un mundo sin fronteras

Mamá española en Bulgaria

El español, un mundo sin fronteras

WordPress.com en Español

Blog de Noticias de la Comunidad WordPress.com

A %d blogueros les gusta esto:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close